27 декември 2009

ДА ПОДАРИШ ЕДИН ДЕН ОБИЧ..



Какво можеш да подариш на дете, оставено в „дом” за деца лишени от родителски грижи?

Повечето посетители подаряват различни НЕЩА. Подаряват играчки, дрехи, обувки, храна, украса. Подаряват евтини и скъпи НЕЩА.. Някои добри хора дават сериозни суми за ремонт на сградата на „дома”..

Много хора пък считат, че това да разчистят гардероба си и да пратят ненужните дрехи на тези деца е техният начин да практикуват благотворителност..

Дори няма да се спирам на факта, че понякога хората пращат в тези домове разни дрехи и обувки, които са тотално износени, а понякога и мръсни..

Просто се чудя, ако някой донесе на тяхното дете един смачкан, стар, изтъркан найлонов плик с такива дрехи като подарък за Рождество, как ли биха реагирали..?

На 24 декември необмислено отидох да пазарувам подаръци, нещо, което отлагах цяла семица, докато накрая се озовах в магазина точно в пиковия момент, когато цяла София се беше изсипала там, опосквайки щандовете, като че идва края на света и чакайки на опашките пред касите повече от час и половина...

Докато се опитвах да взема няколкото конкретни неща, за които бях там, реших да не се дразня на бутаницата, а да понаблюдавам хората в техния празнично-изнервен бяг из магазина.

Забелязах, че в повечето случаи хората купуваха подаръци на децата си. И в повечето случаи, подаръците бяха за над 40-50-100лв. – само играчката, отделно се купуваха дрехи и т.н. И това в момент на „криза”..

Та точно тогава си мислех, колко ли от тези готови да платят такава цена – във време, нерви и пари, само за да зарадват децата си родители, някога са помисляли и за онези, другите деца – дето си нямат някой, който ще стои 1,30ч. на опашка само за да задоволи каприза им..

И колко ли от тях биха им „подарили” за Рождество в най-добрия случай захвърлените от тяхното разглезено отроче ненужни дрехи и играчки?!

Дали на някого би му хрумнало, че тези деца, отглеждани в държавни казарми като стада, всъщност имат ТОЧНО толкова стойност и достойнство, колкото и техните презадоволени наследници?

Че и те заслужават да получат СПЕЦИАЛЕН подарък, купен именно за тях, подарък, който е имал ЦЕНА, а не нещо от графа „ненужно”, в която всъщност някак си попадат и самите деца от тези домове, ако съдим по отношението към тях...

А дали на някого би му хрумнало, че най-големият подарък, който биха могли да направят на едно от тези деца е нещото, което тяхното собствено дете може би така или иначе приема като даденост и не цени особено – а именно да може да бъде на тези празници в семейство?!

Хм.. а дали не би било и чудесен подарък за всички по-скоро да вземат едно от тези деца за празниците с тях, за сметка на твърде скъпите подаръци? Така и тяхното дете ще получи възможността да оцени това, което има, и което пари не могат да купят..


Много по-облагородяващо е от задоволяването на все по-скъпите капризи на отегчените деца, които всъщност искат същото, което и децата в онези „домове” – искат семейството си, само че не го знаят и се опитват да го компенсират с НЕЩА..

Днес с моята добра приятелка Ваня прекарахме деня заедно с общо 8 от децата от „дома” в Доганово. Тя беше взела три деца за няколко дни, аз взех две деца само за днес, а няколко от по-големите сами ни намериха и прекарахме деня заедно с тях, и с още няколко приятели.. След някои забавления, подаръци и т.н. отидохме на обяд заедно – общо 17 човека :)


Това беше един ИСТИНСКИ празничен ден. Усещането е несрванимо. И този ефект на удовлетворение и искрена радост не можеш да постигнеш с нито един скъп подарък!

Ето тук можете да разгледате снимки:

а тук и тук - да видите изпълненията на двете деца, които бях взела днес от дома.

Някои хора казват, че са против вземането на деца за празниците, понеже така децата накрая се измъчвали, като ги върнеш в дома.. Има някаква доза истина, но това, което повечето от тези хора не разбират е, че децата не се измъчват от това, че ги връщаш в „дома”, а от това, че изобщо са оставени там.

Има две важни условия, които ако се спазят, моментът с тъжната раздяла накрая ще се сведе до минимум:

1. Бъди ЧЕСТЕН и ГОВОРИ с детето/децата. Постави ясни граници на взаимоотношението си с тях, кажи им какво могат да очакват от теб и не ги оставяй да те манипулират, за да получат нещо повече. Те трябва да са наясно, че ти не си им длъжен, а каквото правиш за тях е от истинско приятелство и грижа, чиито граници ТИ определяш, не те!

2. Бъди постоянен в приятелството си към тях – в границите, които сам си определил. Изпълнявай обещанията си. Даже и да можеш да ги виждаш само два пъти годишно напр., постарай се тези два пъти да си там, а ако не можеш, намери начин да комуникираш с тях и да им обясниш защо не можеш.

Тези условия работят както за хората, които сме там почти всяка събота, така и за хора, които идват еднократно, като гости. Комуникацията е ТОЛКОВА важна!

За съжаление, много хора предпочитат да „направят своята част” именно с даряване на ненужни вещи, като най-честите оправдания за нежеланието за реални взаимоотношения с децата са:


1.„Аз съм твърде чувствителен/на и ако отида там, това ще ме разбие емоционално” и

2.„ Не искам да им давам напразни надежди..”

За #1 мога да кажа, че е страшно нелепо оправдание – предполага се, че ТИ си възрастният, този,който може да се владее и да постави интереса на някой друг преди своя.. Доста егоистично е твоята нестабилна емоционалност да бъде причина да НЕ дадеш внимание и обич на дете.

Не мислиш ли, че е по-лесно за теб да се справиш с емоциите, които ще изпиташ, отивайки в този „дом”, отколкото за едно малко дете да се справи с емоциите, които го затрупват всекидневно заради факта, че е изоставено на това място без да има възрастен, с когото да говори и който да го научи как да се справя?

За #2 само бих казала – ами недей, не им давай напразни надежди, дай им реалистични надежди! Дай им приятелството си! Не мислиш ли, че въпросът, който очакваш и който те плаши е по-скоро в твоята глава? За три години знаеш ли колко деца са ми задали НАИСТИНА този въпрос – „Ще ме вземеш ли с теб у вас?” Ако не се лъжа едва едно или две – и то по-малките, които задаваха този въпрос на всеки..

Факт е, че този мелодраматизъм е в нашите глави и честно казано не е много реалистичен... Обикновено децата са се научили, че с такова говорене могат да объркат и размекнат, а съответно и да изманипулират повечето хора, за да получат ... нещо...

Истината е, че в повечето случаи децата расли в такива институции не са много наясно какво точно значи дом, семейство, мама или тати, така че имат доста различни от нашите /и объркани/ представи за това, което искат..

РУСКА ЛИН:
video