29 април 2012

РОДИТЕЛСКИ ПРОТЕСТ - ТЕСТ ЗА СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА, НА МИСЪЛТА И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В БЪЛГАРИЯ!



Днешният протест на родители и граждани срещу готвения закон за детето беше един вид тест – доколко има свобода в България. Свобода на съвестта, свобода на мисълта, свобода на словото. 

За първите две можем да отчетем наистина радващ резултат – протестът изцяло беше организиран от родители, които по принцип нямат никакъв опит в такива събития, а хората, които се събраха, бяха отново предимно родители, имащи отношение по темата.  Видя се, че хората се събуждат от пасивност, интересуват се и имат позиция по въпрос, който засяга правенето на закони в страната ни. Видя се, че въпреки масираната медийна пропаганда в  подкрепа на закона за детето, все пак има хора, които ползват главата на раменете си по предназначение и не се хващат на добре тренираните номера за манипулиране на съзнанието и мнението на обществото.  


Факт е, че един такъв протест, организиран на чист ентусиазъм, проведен в 1-я от 4 почивни дни, все пак събра доста хора - над 200 само в София, в страната също отклика беше доста силен. Всички информационни и агитационни материали, които заляха страната през последния месец изцяло бяха изработени и платени от джоба на ентусиасти, родители, граждани.  



Видя се и че напълно непознати хора са способни да преодолеят своите различия и да се обединят  в името на … „НАЙ-ДОБРИЯ ИНТЕРЕС” на децата си – а именно: да бъдат защитени те от чиновнически домогвания. 

Това е снимка от края на протеста - можете да видите, че хората съвсем не са малко!
Но относно свободата на словото – тестът всъщност показа колко голяма е заблудата ни, ако мислим, че има такава в страната ни. Какво отразиха родните ни медии? Да, казаха, че има протест,  но  обективността им свърши някъде тук. При над 200 души, които присъстваха пред НДК , и то в почивен ден, от медиите разбрахме, че сме били шепа хора. Същата работа стана и с коментара за протеста в другите градове – хората бяха „намалени” поне на половина. Отделно – почти всички медии дадоха трибуна на властимащите да тълкуват еднолично, без диалог с протестиращите, какво всъщност искат те - протестиращите, изкарвайки ги объркани, сбъркани, нечели закона и т.н.. 

Най-безумният пример за мен, вероятно понеже пряко участвах в този цирк, беше предаването Уикенд с Мия Сантова по ТВ7.

Предварително те се свързаха с нас и поискаха да се включим в предаването пряко от протеста, за да кажем какво точно ни притеснява в ЗД и за да участваме в диалог с гостите в студиото – председателя на ДАЗД  Калин Каменов и юристката на ДАЗД – Теодора Иванова, която стана известна още в началото на битката между противници и поддръжници на закона с това, че е един от авторите на ЗД, който не знае какво пише в този закон.

Заради технически подробности от ТВ7 настояха да направим включването не от мястото на протеста, а от другия край на площада, с идеята след това да снимат и самия протест. 

Въпреки настояването ни наш представител да присъства в студиото, такава възможност ни беше отказана. 
след изразеното възмущение от наша страна, репортерката направи допълнително интервю с мен и другия участник, но досега - няма нищо излъчено...

За наша изненада, репортерката заяви в ефир, че протестът щял да се проведе точно там, до нас, ама още нямало хора, също и г-жа Иванова подчерта, че то никой явно не протестира – просто двама души си казват мнението.
Теодора Иванова
Разбира се, не ни беше дадена думата да обясним за какво става дума. След това – възможността ни да се изкажем беше сведена до минимум. В момента, в който повдигнах въпроса за това, че държавата, дето претендира да оценява родителите дали са „добри” или „лоши”, всъщност не е била оценена за „качеството” на грижа, която ТЯ предоставя на децата в институциите  и всъщност носи отговорност за много детска смъртност, за която накрая няма никой осъден, г-жа Мия Сантова бързичко ме прекъсна от студиото и повече не ми дадоха думата. Нито пък гостите коментираха повдигнатия от мен въпрос. За сметка на това – наговориха куп общи приказки, подчертавайки колко са диалогични, как работят с НПО – разбира се, без да уточняват колко от тези НПО са на държавна хранилка, как са спасили СТОТИЦИ деца благодарение на анонимни сигнали, които за две-три години общо са под 60!…  След това сигналът изчезна, така че дори не можехме да чуваме какви глупости плещят в студиото. 

Стана повече от ясно, че сме се оказали част от платен репортаж, имащ за цел да гради имидж на младичкия нов председател на ДАЗД, който напоследък е във всички медии, явно понеже това е единственият начин да го видят хората. 

А колкото до голямата диалогичност на ДАЗД, МТСП, УНИЦЕФ, за която г-жа Иванова говореше – фактите сами говорят. Вече от месеци родителите правят различни събития, посветени на дебат върху ЗД, във ВСЕКИ от случаите те канят официалните представители на държавната система, поръчител на тоя закон. Да, ама с цялата си достолепно-чиновническа диалогичност дамите и господата, дето нямат задръжки да получават заплати и …бонуси, да не забравяме, от данъците на именно тези родители, така и не благоволиха да се веснат „на живо” и да осъществят реален диалог със … своите работодатели!  

Придържайки се към своя си начин на действие, с цялата си чиновническа наглост,  новият председател на ДАЗД и именитата юристка на ДАЗД   реално отказаха да проведат диалог с протестиращите. Заедно с журналистите от ТВ7 те се погрижиха в студиото г-н председателят на ДАЗД да има достатъчен комфорт при липса на събеседник от противниковата страна „на живо”. 

Очевидно г-н Каменов избягва срещите очи в очи, вероятно защото има за какво да го е срам да погледне родителите в очите? 

Калин Каменов
Срам не толкова заради свои заслуги – не е имал време да направи такива за малкото време, в което оглавява ДАЗД, но вероятно и самият той вътре в себе си знае, че има нещо тотално сбъркано в това бездушната държавна система да се бърка в семейства, в които родителите са грижовни, готови на всичко за децата си, включително да се изправят в лицето на тая система и да се борят за свободата, която по право им принадлежи! 

Толкова за свободата на словото! Вечна му памет, Българио…