18 юни 2008

2то тържество от играта "Победи себе си!" беше на 08.06.08г.


Мисля, че въпреки многото нерви, накрая все пак се получи един истински шедьовър . Нашите организации и усилия далееееч не бяха достатъчни, за да произведат такъв резултат. Да не говорим, че от 5та мин. вече не следвахме сценария : ) Но пък импровизациите бяха много спонтанни и естествени. ВСИЧКИ участници даваха на 100% от себе си и в същото време се забавлявахме неимоверно много. БТР, Аявис, Милко, Ангел и Вероника от Плевен, Невена от Аламинут, аз и Георги- все едно бяхме работили заедно поне месец, толкова гладко и лесно се сработвахме. БТР-ци и Аявис ни приставаха на всичките приумици, които измисляхме в момента и наистина беше голям купон. Аз се бях спекла от нерви и притеснение и 5 мин. преди началото исках да избягам някъде, отгоре на всичкото ми се появиха и някакви с камера за интервю, а аз НИКОГА не съм заставала пред камера..Направо се побърквах от напрежение, но след като споделих това с Неви и момчетата от БТР, те реагираха толкова насърчително и след 5 мин. излязох отпред без проблем, а след още 5- направо ми хареса да съм там...Мрияна Векилска била отнесена от факта, че сме наистина такива, каквито се представяме, и че изобщо имало хора като нас, искала да държим връзка и на всяка цена да се отрази това, което правим. А децата се забавляваха през цялото време, накрая изобщо не беше нужно да ги подканяме да танцуват- те настъпваха по столовете и пееха дружно, излязоха напред и танцуваха, даже и най-затворените и пасивни от тийнейджърите, а накрая не искаха да пуснат БТР-ци да слязат от сцената. И те не слязоха После и бате Славе каза на децата, че наистина ги обичат и държат на тях, и както това не е първото им участие на тези тържества, така няма да е и последното, а винаги ще бъдат там за тях. Каза го напълно съзнавайки колко свидетели има Петър Гюзелев говори на децата -излезе за да ги насърчи, че МОГАТ да победят себе си и ЩЕ успеят да постигнат мечтите си. Каза им, че е вярващ човек и е сигурен, че Бог ги обича и е до тях, за да им помага, и че ние ще стоим зад тях и ще ги подкрепяме, понеже ги обичаме- и това беше толкова..естествено, после и Мишо от Аявис- преди всяка песен обясняваше за какво се пее, а посланията бяха пълни с надежда и с насърчение, че сме обичани, ценни и нужни..Марияна Векилска също насърчи децата и беше много искрена, Неви също..Атмосферата беше толкова непринудена и ИСТИНСКА! Когато Б.Т.Р засвириха тяхната-наша песен и децата застанаха на сцената около тях- Наско се обърна, видя ги, и за малко да се разплаче докато пееше.. Мисля, че за всички ни беше много емоционално и истинско цялото преживяване и съм благодарна на момчетата и момичетата от Аявис, че веднага откликнаха и се видя, че не само за мероприятието, а изобщо на грижата и опитите ни да дадем човешко докосване и обич на децата от дома, благодарна съм на Неви, която изтърпя всичкото ни аматьорство и реално направи цялото нещо на сцената да изглежда добре, даже и с импровизациите и отгоре на всичко беше толкова насърчаваща за нас, естествено, не мога да пропусна да отчета колко важна за мен лично и за доброволците беше активната подкрепа на бате Славе и момчетата от БТР от самото начало, когато стартирахме този проект..Зная за нежеланието им от това да правят ПР, но наистина, ако повече хора откликваха сърдечно като тях, много по-скоро бихме видели живота на тези деца променен..Страхотно е, че има такива хора...Когато виждам искреността, с която се включват, това ми дава сила и надежда да стоя за тази кауза и да вярвам, че даже и да има студенокръвни хора, които да не се интересуват, то има и такива, на които също им пука и заедно можем да променим този свят!
Наистина вярвам, че можем заедно- всички с все още живи сърца и съвест, да направим света по-добро място!!!!