Това е позицията на СДС по този проект за закон. И понеже това е позиция, с която съм 100% съгласна - споделям я и тук.
Като партия, основана върху традициите на европейската християнска цивилизация, за нас семейството, родителството и децата са ценност, както и свободата и правата на личността, гарантирани с редица международни документи.
За СДС българското общество винаги се е градяло от способните, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и общности.
Способността и правото на родителите да възпитават децата си и да носят отговорност за тяхното изграждане като личности, съобразно собствените си убеждения е фундаментално и е в основата на функционирането на модерното демократично общество.
Родителите имат най-големите права и най-голямата отговорност в образованието на техните деца. Създаването на гаранции относно свободата на родителите да възпитават, избират средствата за образованието на детето си е необходимост.
За СДС предлаганият от Министерство на труда и социалната политика Законопроект за детето в действителност не подкрепя семейната институция, застрашава и нарушава правата на родителите, и излага децата на опасни за тяхното развитие практики и политики. 
СДС не може да подкрепи този проектозакон по няколко причини:
1. Той е ненужен и създава излишно законодателство като повтаря, а също така – си противоречи, с други закони, уреждащи същите въпроси: Семеен кодекс, Закон за защита от дискриминация, Граждански процесуален кодекс, Закон за народната просвета, Закон за защита срещу домашното насилие. Идеята да се създава генерално законодателство, което да усложнява, но не и да отстранява, съществуващите проблеми, е контрапродуктивна и заплашва устоите на българската демокрация. Приетият без консултации и вслушване в здравия разум Избирателен кодекс е доказателство в тази посока.
2. Законопроектът противоречи на: Международния пакт за гражданските и политически права и на Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, които гарантират правата и свободата на родителите да възпитават и избират образование за децата си съответно своите собствени убеждения, а също така нарушава българската Конституция, която гласи в Чл.47(1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". В случая с този Законопроект правата на родителите до голяма степен се отнемат в полза на държавата.
3. Освен силно рестриктивният спрямо родителите характер на този законопроект, той също така реабилитира добре познатите практики на доноси, признавайки включително АНОНИМНИ такива при „насилие” над дете, като термина „насилие” е един от многото с неясно и разтегливо съдържание, което означава, че ВСЯКО действие или опит за възпитание от страна на родителите може да се тълкува като вид „насилие”;
4. Законопроектът за детето въвежда напълно неподходящи за едно дете „права и свободи”. Безсмислено и неясно като резултат е въвеждането на образователни програми за сексуалното и репродуктивно здраве в ПРЕДУЧИЛИЩНОТО образование, прилагане от общините и държавата на мерки за семейно планиране, информиране за възможността за „безопасно” прекратяване на нежелана бременност сред децата, гарантиране на право на свободно сдружаване, събиране и разпространение на информация, защита от дискриминация на основа сексуална ориентация. Гарантира се и право на детето САМО да изгражда своите възгледи за съвестта и религията, като правото на родителя да формира тези възгледи, в противоречие с друг текст от същия закон, вече е отнето, и той е задължен само да подкрепя „свободно” формираните възгледи на детето си.
5. Създават се предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления: Законопроектът е изпълнен с множество неясни формулировки и термини, които нямат правна стойност, но пък имат твърде широко възможно тълкувание, което може да се превърне в предпоставка за злоупотреби, корупция, насилствено отнемане на деца от семействата им, и дори - извършване на престъпления. С въвеждането на принципа за бързото изземане на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4), се създават предпоставки за злоупотреби от страна на доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца. Нещо повече - предложеният проектозакон изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец.
Предложеният Законопроект за детето подменя фундаментални принципи, залегнали в основата на модерното общество и в българската конституция. Този законопроект представлява опит да се изземе правото на родителите да бъдат основните лица, грижещи се за децата си, чрез неограничена свобода на преценката на българските социални служби в нарушение на родителските права. Подобна груба намеса в една от основните институции на българското общество – семейството, е недопустима и вредна за развитието на демокрацията в България.