ВИДОВЕ ДЕБАТИ (състезателни)

Състезателен дебат (Competitive debate)

В състезателния дебат два отбора се конкурират и един от тях бива оценен като победител по определен критерии. Има много различни стилове и правила  за състезателен дебат. Една от целите е да се обучат млади хора, които в бъдеще може да се включат в обсъждане и решаване на реални въпроси. Състезателният дебат се провежда на местно,  национално и международно  равнище.

Ето някои видове състезателни форми на дебат:

Парламентарният дебат (Parliamentary debate) се провежда съгласно правила произлизащи от Британската Парламентарна Система. Често срещани термини в този вид дебати са правителство и опозиция. Този основен стил се практикува най-вече в Обединеното кралство, Индия, Гърция и доста други народи. Главно събитие в света на парламентарните дебати е първенството по дебати „ World Universities Debating Championship” . То се провежда по правилата на Британският парламентарен стил.  Темите, които могат да се дискутират при един парламентарен дебат се определят или от организацията отговорна за провеждането на дебата или от самите участници. При равен резултат в края на дебата, победителят може да се определи като се вземат предвид стилът, традиционното знание и изследването на въпроса.

Британският парламентарен дебат (British Parliamentary debate) включва 4 отбора – 2 „Правителство”, или – пропозиция, и два – опозиция. В един състезателен кръг отборите се класират от първо до четвърто място, като първият получава 3 точки, а последният – 0.

Канадският парламентарен дебат (Canadian Parliamentary debate) включва един отбор „Правителство” и един – „Опозиция”.  Първоначалната тема не е предназначена за дебатиране, тя може да е дори цитат от филм или песен. Отборът на „Правителството” е този,който се спира на нещо спорно след серия от логически връзки , върху което да се дебатира. Това прави дебатът импровизиран за отбора на „Опозицията”  и подготвен за отбора на „Правителството”.

Оксфордският стил на дебат (Oxford-Style debate) е официален състезателен формат за провеждане на дебати. Има една утвърждаваща и една опонираща страна. Победителят се определя или чрез гласуване, или според това кой отбор е успял да впечатли повече публиката. Този стил на дебат следва формална структура, която започва с членовете от публиката, които гласуват преди самия дебат „за”, „против” или „не мога да реша”. След това всеки от участниците има 7 минути да направи въвеждащо изявление. Между панелите на дебата модераторът дава възможност  за задаване на въпроси от публиката, а накрая всеки от участниците има по 2 минути за заключение, след което публиката отново гласува и се сравнява  първоначалният вот с последния.

Мейс дебат (Mace Debate) този стил се провежда предимно в училище. Опонират си два отбора от по двама, като всеки говорител, започвайки от отбора на пропозицията, а след това – и отбора на опозицията, има по 7 мин. за изказване. След първата минута на всяко изказване опонентите на изказващия се имат право да поискат „допълнителна информация”, тогава имат право на един въпрос. Така могат да отвлекат говорителя от последователността на изказването му, да го подведат към някоя  слаба точка в неговата аргументация, или да се противопоставят на нещо, казано от него. След шестата минута не се приемат повече въпроси. След като и двата отбора изкажат аргументите си се дава възможност на публиката да зададе своите въпроси към участниците. След като аудиторията зададе въпросите си се дава право на един член от всеки отбор в рамките на 4 минути да представи изложението си, като традиционно участникът първо отговаря на въпросите зададени от публиката и опониращия отбор. В този формат се набляга на аналитичните умения, стил и сила на аргумента, както и на развличането.

Дебат Австралазия (Australasia debate) този стил дебатиране се използва предимно в началното и средното училище в Австралия и Азия. Тук темата на дебата е представена под формата на положително твърдение, като предмета на разговор може да варира. Има два отбора, те дебатират върху теза, винаги стартираща с утвърждаващото твърдение под формата на отчет или доклад, започващ с „Това”, „Тази”, „Този” и т.н., напр. „Тази къща ще установи световно правителство”. Изборът на теми обикновено е според това какъв е интереса на участниците и на аудиторията, така се улесняват и двете.  Всеки отбор има трима членове, като всеки от говорителите е „кръстен” според ролята на отбора си в дебата, напр. „Първи пропозиционен говорител” и т.н. Всеки от  членовете на отбора има специфична роля при дебатирането. Третият говорител напр. може да направи опровржение към противниковия отбор, да въведе нови доказателства, за да подкрепи тезата си. Де факто последният  говорител е капитана на отбора (Тeem advisor). При този стил на дебатиране дебатът се „затваря” от последен аргумент  от първите говорители на двата отбора и нови доказателства не могат да се въвеждат повече. Всеки от шесте говорители (трима пропозиционни и трима опозиционни) говорят последователно един на друг – първи пропозиционен, първи опозиционен, втори пропозиционен, втори опозиционен, трети пропозиционен, трети опозиционен.

Политически дебат (Policy debate)

Политическият дебат е форма на словесна конкуренция, в която два отбора – „ЗА” и „ПРОТИВ” дебатират върху резолюция, свързана с промяна на политиката на федералното правителство на САЩ или свързана със сигурността. Този дебат също така се нарича „кръстосан разпит”, понеже 3 минутен период на отправяне на въпроси и опровержения следват всяка конструктивна реч или физическа демонстрация.

Класически дебат (Classic debate)

Класическият дебат е сравнително нов формат за водене на дебати. Създаден и се практикува преди всичко в щата Минесота. Създадено е като алтернатива на политическите дебати. Някои съдии смятат, че развитието на политиката е довело до там, че политическият дебат се е превърнал в  изключително специализирана форма на дебат, силно зависима от почти неразбираемото скоростно говорене и с по-малък акцент върху реалните аргументи, за сметка на „стратегически аргументи”, често граничещи с абсурд. Структурата на тази форма на дебатиране напомня политическите дебати,  но е логична и отразява реалния свят, заради което си е спечелила прякора „Policy light”.

Дебат Линкълн-Дъглас (Lincoln-Douglas debate)

Дебатът „Линкълн-Дъглас” е преди всичко форма за дебат, ползвана в прогимназията в САЩ. Това е събитие, фокусирано върху прилагането на философски теории към истински проблеми в света. Прилича на класическия и на политическия дебат, макар че традиционният Линкълн-Дъглас дебат се старае да избяга от политическият „жаргон”. Въпреки това – говоренето в тази форма на дебат може да варира между разговорни темпове, до и над 300 думи в минута, когато се увеличат броя на аргументите и развитието на аргументативния процес в дълбочина.

Дебат Карл Попър (Karl Popper debate)

Този вид дебат е наречен на един фамозен философ и е широко използван в гимназиите в  Източна Европа и Централна Азия. Първоначално е създаден от Института „Отворено Общество” като по-гъвкав формат за дебатиране, постепенно се налага като формата, по който се учат най-много ученици от средните училища. В този формат екипите, от по трима човека,  работят заедно и трябва да анализират и изследват и двете страни на всеки казус. На всяка страна се предоставя възможност да изложи своите аргументи и да задава въпроси към противниковия отбор. Първите говорители имат по 6 мин. да представят своите утвърждаващи позиции, или в случай на отрицание – едно опровержение. Останалите 4-ма говорители имат по 5 мин. да произнесат реч в подкрепа на основните аргументи на  отбора си. След първите 4 речи са предвидени по 3 мин. за кръстосан разпит, време, в което противниковият отбор може да си изясни за какво е ставало дума в току що произнесената реч.

Дебат „Обществен форум” (Public Forum debate)

Тази форма на дебат комбинира аспекти от политическия и Линкълн-Дъглас дебата с аспекти от късите речи и „кръстосаните разпити, но в по-дълги периоди, наречени „Кръстосан огън” между дискутиращите. Различното е, че в тези дебати всеки, който може да участва в журито има право на опровержение.

Парижки стил дебат (Paris-style debating)

Това е нов, специфично френски формат на водене на дебати. Два отбора по 5 участници спорят по дадена тема. Едната страна защитава тезата, докато от другата се очаква да напада. Дебатът се съди за качеството на аргументите, силата на реториката, харизмата на говорителя, качеството на хумора, бързината на мисълта и разбира се – работата в екип. Първият пропозиционен говорител отваря дебата, следван от първият говорител на опозицията, след това – втория говорител на пропозицията, вторият на опозицията и т.н. Всеки говорител има 6 мин. Както в Мейс дебата – след първата и преди последната минута опонентите имат право да поискат разяснения, на които говорителят може да отговори, или да откаже да отговори по своя преценка.

Онлайн дебатиране (Online debating)

Благодарение достъпността на Интернет през последните години, вече дебатите по някои изразени „горещи” теми може да се случи и във формализирани дискусионни сайтове под формата на бюлетини или форуми. Липсата на времеви ограничения предполага по-различен стил  на дебатиране, с по-премислени аргументи и контрапункти и с възможност всички участници да изкажат своите плюсове и минуси по темата. Много хора използват онлайн дебатите, за да укрепят  своите позиции, правят се официални дебати, а също и забавни – между приятели. Някои от форумите ограничават броя на думите, за да имитират условията в реалните, физически дебати. Предимствата са в липсата на ограничение във времето, възможността за по-сериозна теоретична подготовка на участниците, както и на правенето на изследвания  по време на самия дебат.