От "Реторика и аргументация" на Виржиния Радева
Въпросът дали ИСТИНАТА може да има отношение към политиката е поставян от редица философи като Платон, Аристотел, Хобс.
Политиката е свързвана по-скоро с демагогия и лъжи на висши държавници, отколкото с понятия като истина, справедливост, правда..
Рационалната истина, която съществува в природните науки, веднъж доказана, придобива характер на аксиома, докато фактическата истина в социалните науки е променлива величина. Тя се влияе от политическата и социална конюктура.Нейната промяна силно влияе на фактическата истина в политиката и социалните науки. Дори една преднамерена лъжа и манипулация на общественото мнение може силно да повлияе на фактическата истина в политиката, като я постави под съмнение. От Платон до Хобс организираната измама и инсинуация е била насочена към скриване и унищожаване на истината.
През различните епохи хората различно са разбирали истината и санкциите, които трябвало да понесат в случай, че я отхвърлят или скрият. В десетте Божи заповеди, дадени на Мойсей, заповедта "не лъжесвидетелствай" означава говори само онова, което знаеш, че е истина, в противен случай се подлагаш на санкция от Бог или властите. Във всяка религия говоренето на лъжа е морална простъпка или грях, който не може да не бъде наказан от Бога. В средновековието всяка държавна институция е търсела правните основания за нарушаване на клетвата за говоренето на неистина.
Така се е породила и правната санкция за даването на фалшиви показания.
В този смисъл правната санкция за нарушаване на правната норма включва и нейния морален аспект върху обществото. Следователно може да се каже, че даже без да се прокламира вяра в Бог, правната санкция за лъжесвидетелство има и морален аспект, поради нарушена освен правна, и морална норма. С други думи, всички правни санкции в един НК защитават и законността, и отклонението от морала и нарушената справедливост.
Тогава от къде идва парадоксът, че за политиците е релативно понятието "истина", която се различава от фактическата истина?
Възможни са променени социални условия, политически интереси, различни мотиви и ценности на съответната политическа общност, партии и т.н.
Мисля, че първопричината е различната гледна точка за социална справедливост и подмяна на истината с мнение. По този начин мнението заема мястото на фактическата истина.
В политическите дебати и дискусии политиците все повече се интересуват от мнението, отколкото от истината и често афишират "нашето мнение по въпроса е..." Така даже и без да са чели за политическите теории на Джеймс Медисън, те на практика спазват неговата концепция "Всяко правителство се основава на мнението". Както той самият подчертава, и най- авторитарният държавник не би могъл да се добере до властта без подкрепа от съмишленици. На практика всяка претенция за съответствие на мнението с абсолютната истина, чиято валидност не се нуждае от доказване, е удар в основите на всяка политическа система и всяко правителство. Всяко правителство, което защитава погрешна политическа доктрина и подменя истината с мнение не е застрахована от сътресения и от падане на неговия рейтинг.
*********
Политическата истина е социално обвързана, защото е насочена към полиса, към социалния договор не с една или друга политическа класа, а с обществото. Когато се наруши общественият договор, когато се скрие или подправи политическата истина, това рефлектира върху обществото като отхвърля една политическа партия, или изпада в политическа криза.
Политическата истина е действена, реална.
Тя не само съществува.
Тя трябва да се изнася пред обществото такава, каквато е.
Нейното известяване, защитаване и откриване пред обществото е морален дълг на всеки политик, защото така той не само не нарушава обществения договор между политическите партии и обществото, но защото така той върши и социална справедливост.
На римляните принадлежи следната сентенция, приложима в случая: "Fiat gustia, fiat veritas, pereat mundus!" - "Прави справедливост, говори истина, ако трябва и светът да загине!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар