КОЙ ТОЧНО (НЕ) СЕ Е "РОДИЛ" НА 25 ДЕКЕМВРИ?

Днес навсякъде можете да попаднете на възторжени реплики как Коледа/Рождество е „един от най-светлите християнски празници”. Хора, които не вярват в Бог, празнуват и честитят на поразия. Ритуалите се спазват. Даже някои ще наминат към някоя черквица да запалят свещичка, ей така, за здраве. После ще продължат да си живеят както намират за добре – някои от черквата директно ще отидат да се напият например… Колко от хората, дето уж днес празнуват рожденния Му ден, биха приели на ежедневна основа стандарта, по който същият този Христос определя кое е грях и кое е праведност?

Не, спазването на някакви традиции са като вид суеверна „застраховка”, индулгенция, минимум, който хората „плащат” и който считат за достатъчен после да се наричат „християни”…

Но понеже Бог не е застраховател, нито продавач на индулгенции, нека да видим всъщност какво празнуваме на 25 декември, какво плащаме и на кого. Така поне ще сме наясно от кого трябва да очакваме нещо в ответствие и на кого да се сърдим, ако това, което получаваме е … гадно.

Понеже имаме невероятната склонност да бъдем атеисти през 98% от времето ни на тази земя, през останалите 2% да спазваме традиции, които дори не разбираме, но когато се случват трагедии в нашия живот или около нас – имаме безумната дързост да размахваме пръст към небето и да обвиняваме не „някаква сила”, не „космоса”, не някой от митичните богове, а именно – БОГ, бащата на Исус Христос.

И така – какво общо има Христос с 25 декември?

Исторически погледнато – НИЩО! 

В Рим, много преди Христос да се роди, се празнуват по това време т.нар. „сатурналии” – в чест на Сатурн, бог на слънцето, плодородието и пр.

Ето какво откриваме в Уикипедия за тези празници:

Сатурналии - при древните римляни празник в чест на бог Сатурн, с името на който жителите на Лациум свързвали земеделието и реколтата. Честването протичало през втората половина на декември - времето, когато завършвало жъненето. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии - те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да носят pilleus /нещо като жезъл-символ на освобождаването/, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват. В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение - заколвали се прасе, теле и овца в чест на бога. Следвало гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи /cerei/ - символ на зимното слънцестоене /bruma/ и тестени или теракотени фигурки /sigillaria/ - посветени на бог Сатурн. Обществените мероприятия започвали от храма на Сатурн на Форума, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Храмовете и сградите били украсявани с венци. Улиците били наводнени с тълпи от хора, навсякъде се викало Io Saturnalia. Забавленията продължавали 7 дена.

Да забелязвате сходството със славянската „Коледа”, каквато я познаваме днес? Е, не е съвпадение!

По същото време, когато днес празнуваме Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е седял славянския бог Коляда, или Коленда. 

На старобългарски „коло” означава „кръгъл, колело”, руското „колесо”- 'колело', „калить” - 'топля', латинското „caleo” - 'горещ, топъл', „calor” - 'лятна жега', старо индийското – „kara” - 'светлинен лъч', „kalya” - 'утро', българското колело, калявам също вървят в тази насока , а именно „кръгло и топло”.Това кръгло и топло нещо е имено слънцето, чиято “смърт” и “прераждане” са в основата на славянския празник Коледа.Самият бог Коляда е бог на зимното слънцестоене.

Един от почитаните от славяните богове е КОЛЕДА, КОЛЯДА, БОЖИК - слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Славяните му се молят да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 декември - 6 януари. Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.

И така, къде до тук виждаме Христос да има нещо общо с тези чествания и езически ритуали и поклонения? НИКЪДЕ!

Но как така Исус се оказа Рожденник точно на тая дата?

Особено като имате предвид, че юдеите не празнуват рожденни дни, не им отдават особено внимание и всъщност дори в Библията няма ясни данни за това ТОЧНО кога Христос е роден?!

Ето как:

„…за да се улесни приемането на вярата от езическите маси, тя намерила за удобно (!) да въведе 25-ти декември като празник на физическото раждане на Христос, за да ги отклони от езическия празник, който се празнувал в същия ден в чест на “Непобедимото слънце” Митра, завоевателя на мрака…”

25 декември и дните от втората половина на декември са били свързани с различни култове в чест на слънцето и на една друга езическа богиня – „небесната дева”, изобразявана като жена с бебе в ръцете – това бебе било младото слънце.

Любопитен факт от начина на празнуване на „сатурналиите” е следнoто:

За римските войници, разположени по времето на Максимиян и Диоклециян край река Дунав, е отбелязано (от Франц Кюмон), че тридесет дни преди празника си избирали помежду си чрез жребий млад и красив мъж, който да наподобява на Сатурн (бог на слънцето). Те го обличали с царски одежди, за да прилича на Сатурн. Той се разхождал на публични места, съпровождан от свита от войници и се отдавал на своите страсти, независимо колко низки и срамни били те. В края на период от 30 дни той си прерязвал гърлото върху жертвеника на бога, който олицетворявал.

От времето на император Аврелиан (270-275) до времето на управлението на император Константин (306-337) в Рим – на 25 декември, като официален дворцов и държавен бог, се чества богът на непобедимото слънце. Константин обаче постановява на същата дата вече да се празнува рождението на Христос, наречен „Слънцето на правдата”.

Езическият произход на Коледа се вижда също и при Августин, когато той увещава своите братя да не празнуват този тържествен ден като езичниците заради слънцето, но заради Онзи, Който е създал слънцето. 

Лъв, наричан Велики, по подобен начин порицава вярването, че Коледа е обявена за празник поради раждането на новото слънце, а не заради раждането на Христос. По онава време обаче, това вече била безнадеждна кауза. Цялата система била срасната с християнството и култът към Майката-богиня бил здраво установен.

Е, Константин явно е бил лишен от креативност и оригиналност, понеже пак на тая дата от древни времена се празнували рожденните дни на какви ли не други богове – езически богове. Всъщност, това, което Константин прави, е да приравни Христос с езическите образи на бога на слънцето - Ваал, Сатурн, Адонис, както и с Кришна, Митра, Осирис, Хорус, Херкулес, Дионисий, Тамуз, Буда и др.

Ако сте чели Библията, ще сте наясно за това колко Бог е щастлив от тая работа!

В книгата Исая, 42гл., 8ст. Бог казва: „Аз съм Господ; това е Моето име; И няма да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.”