Какво е 14 февруари отвъд католическите традиции и тримата Валентиновци, които католическата църква почита като светци? Защо точно 14 февруари? Какво точно значи това "Бъди моя Валентин"?
Както и много други "празници" в християнството, и този си има своята езическа предистория, и този е едно предрешено в "християнски одежди" езическo поклонение , съпроводено с определени ритуали и традиции.
В древногръцкият календар периодът между средата на януари и средата на февруари бил месецът на Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
На 14 февруари в Древен Рим се чествал празникът на благородната Юнона - римска богиня, почитана като пазителка на домашното огнище и на Римската държава.
На следващия ден, 15 февруари, пък бил празникът на Луперселия или Луперкалия.
Думата идва от Лупус, което значи вълк. Смята се, че празникът е свързан с легендарната вълчица, откърмила основателите на Рим - Ромул и Рем.
Жреците на култа Луперкалия – т.нар. луперции, се събирали в пещерата Луперкал, която свещената вълчица от легендата се предполагало, че е обитавала, и принасяли в жертва кози. Кръвта от жертвоприношенията след това бивала разпръсквана по улиците, а жреците тичали с кожите на пожертваните животни, вярвали, че това ще донесе плодовитост..
Луперкалия бил местен римски фестивал. По време на този празник много от младите благородници и управници бягали голи през центровете на селищата, за смях и забава, и удряли минувачите със специални камшици. Жените от по-високите класи нарочно заставали на пътя им, и покорно като ученици в училище подавали ръцете си да бъдат ударени, заради поверието, че това помагало на бременните да родят по-лесно, а на яловите – да забременеят.
По-разпространеният фестивал на Юнона Фебруа, се чествал в средата на февруари. Обичаят бил да се пишат на листчета имената на младите мъже и жени, и всеки си изтеглял случаен партньор, след което всички вземали участие в угощения и сексуални игри. Събраните по този начин двойки оставали заедно - на семейни начала, така да се каже, през следващата 1 година, а ако не се оженели, на следващия фестивал си изтегляли друга партньорка, и така, докато не си намерели ...съпруга.
Ранните християни не приемали този фестивал. В опит да го спрат, те опитали да преобразят „пиршеството на плътта” в романтичен ритуал. За съперник на Юнона Фебруа, църквата избрала Св. Валентин.
По-късно, въпреки усилията на църквата, Денят на Валентин все още наподобявал Луперкалия с това, че мъже и жени, женени или не, се събирали да си изберат „валентин” – с написани на листчета имена, теглени на случаен принцип. Събраните така двойки си разменяли подаръци, а понякога и любовни обещания.
Обичаят се запазил в този си вид, макар и с "новото" си, християнско амплоа, чак до средата на 18 век.
Постепенно отмрял (заради скъпите подаръци!!), заместили го печатните картички и ... се отворила нова пазарна ниша, със свои специални (продаваеми) символи: купидончета, сърчица, бонбони, валентинки... Така започнал бизнес, сравним само с Коледа/Рождество по печалбите, които генерира - поне що се отнася до изпратените картички :)
Което навежда на мисълта, че Амурчетата работят за производителите на картички, нещо като агенти по продажбите ;) Вероятно на процент! :))
Хубаво е да празнуваме с любимия човек, хубаво е да празнуваме и съществуването на Любовта по принцип... Но е хубаво и да знаем повече за това от къде идват традициите, които възприемаме и от къде идват ритуалите, които започваме да спазваме без много да му мислим...
Всъщност - всеки ден е добър, за да празнуваме Обичта!
Не е нужно да чакаме "фестивала на Юнона", за да кажем на децата си, на родителите си, на приятелите си, на съпруга/та си, че ги обичаме. Можем да го правим всеки ден... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар