ЗАЩО НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ ОСИНОВЯВАНЕТО НА ДЕЦА В ХОМОСЕКСУАЛНИ БРАКОВЕ/ДВОЙКИ

В ПАСЕ на 29 май тази година беше разгледан доклада на Андреас Грос за сексуалната дискриминация. По време на дебатите, в които взе дейно участие Лъчезар Тошев - народен представител от СК, в резолюцията на ПАСЕ отпаднаха 4 пункта от предложените в първоначалния доклад. Един от тези пунктове беше за разрешаването на осиновяване на деца в хомосексуални двойки. ПАСЕ прие, че всяка страна членка на ЕС трябва да решава автономно тези въпроси с оглед най-добрите интереси на децата.

Разбирам, че желанието за създаване на семейство и отглеждане на деца е един напълно естествен стремеж, който биха могли да имат включително и хора с хомосексуална ориентация, но закона за закрила на детето, различни европейски директиви, както и здравия разум ни задължават да разгледаме възможността за осиновяване и отглеждане на деца в хомосексуални бракове от позицията доколко това ще е в интерес на детето, а не - на желаещите да го осиновят.

Разбира се, според законодателството на страната ни, хомосексуалните бракове не са разрешени, така че говорейки за тях, що се отнася до България, по-скоро имаме предвид хипотетичните такива или - възможностите деца да бъдат осиновявани от някой с хомосексуална ориентация, който вероятно живее с партньор от същия пол.

Моята позиция по въпроса е, че не е в интерес на децата да бъдат осиновявани и отглеждани в хомосексуални бракове, или дори от един осиновител с хомосексуална ориентация.

Причините да смятам така са основани както върху статистика и различни научни изследвания по въпроса, така и от чисто човешката гледна точка, че всяко дете има право да израсне в най-добрата среда, която да му даде свобода да се самоопредели като личност, да получи възможност да расте в хетеросексуална среда, наблюдавайки и двата пола точно през най-чувствителните начални тийнейджърски години до навършване на пълнолетие и едва след това да бъде приет като «свободен» и «съзнателен» неговият избор на сексуална ориентация.

Факт е, че 26% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват несигурни за своята сексуална ориентация, но тъй като хомосексуалистите са 2-3% от пълнолетното население, това значи, че почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални, стига да не бъдат изложени на хомосексуално насилие и влияние.

Очевидна причина за хомосексуализма са съблазняванията в детска възраст, особено на деца, които имат проблеми в семейството, а ОЩЕ повече - за деца, които не са имали семейство, а са израснали в държавна институция и представите им за семейство, любов, интимност, емоционална привързаност, и дори - за добро и зло/ правилно и неправилно, са силно деформирани.

Обезпокояващи са нагласите на хомосексуалната част от обществото, в които хомосексуализъм и педофилия до голяма степен се припокриват.

Исторически погледнато Ню Йоркската гей организация Gay Activist Alliance, основана още през 1969г. от самото начало настоява да няма възрастови ограничения за сексуални сношения, които да забраняват на възрастни да правят секс с деца;

Разпространено още от древна Гърция е схващането в гей- средите, че когато пълнолетен гей има сексуални отношения с дете - той всъщност му помага; значителен процент от книгите от списъка с най-продавана художествена литература за гейове съдържа педофилски теми;

Когато гей-обществото възхвалява в своята литература, филми и изказвания секса с деца и в същото време твърди "ние не сме педофили", всъщност изпраща непоследователно послание към обществото.

Хомосексуалните мъже са сексуално привлечени от млади момчета според редица изследвания. Над 80% от анкетираните хомосексуалисти са правили секс с момчета на 15г. или по-млади.

От изследване върху 260 педофили извършили престъпления спрямо деца в трите категории - хетеросексуални, бисексуални и хомосексуални, 42% са с хомосексуални и бисексуални предпочитания. Тук трябва да вземем предвид факта, че хомосексуалистите и бисексуалните съставляват една малка част от населението - около 3%, което съответно показва един много висок процент на склонност към педофилия сред тях.

На фона на това припокриване между хомосексуализъм и педофилия, фактът, че много от жертвите на хомосексуално насилие в последствие освен, че приемат хомосексуалната ориентация, също така някои от тях сами стават извършители на такива престъпления, е още един аргумент срещу осиновяването на деца в хомосексуални бракове или двойки;

Според Archives of Sexual Behavior 46% от хомосексуалните мъже и 22% от хомосексуалните жени са били жертва на сексуално блудство с лице от същия пол

А изследване в Child Abuse and Neglect показва, че 59% от мъжете извършили сексуално насилие срещу деца са били жертва на сексуален тормоз по време на своето детство;

Но дори да допуснем, че за децата, които биха били осиновени в хомосексуален брак или двойка няма непосредствена опасност от посегателство, насилие или съблазняване, остава въпросът доколко е "в интерес на детето" да расте в несигурна среда, където освен, че партньорите са от един пол, също така и те са непостоянни.

Статистиката показва, че в хомосексуалните взаимоотношения цари безразборност.

В изследване върху "мъжките двойки", в което са анкетирани 160 хомосексуалисти с връзки продължаващи от 1 до 37години, докладваните резултати показват, че едва 0,5% от тези двойки са нямали сексуален контакт освен с партньора си, като продължителността на тези партньорства е била под 5 години. ВСИЧКИ останали - 99,5% са имали множество партньори, дори и да са живели заедно за повече от 5 години, като броят на партньорите варира между 100 - 500 и в някои случаи - над 1000!

Според друго изследване продължителността на връзката при хомосексуалисти, които живеят заедно е между 2 и 3 години;


Нима при тези факти може да има някаква гаранция, че детето няма да бъде изоставено повторно при разпадането на явно крехките хомосексуални връзки, даже и всичко останало да е “наред”?

А ако детето расте с един "родител", който често сменя своите партньори - какъв модел на подражание би било това за него? И колко голяма ще е "безопасността" на детето - даже и неговият осиновител да не би посегнал на него, какви са гаранциите, че никой от различните партньори на този осиновител няма да се опита да използва, съблазни или насили детето?

Смятам, че има твърде висок процент на риск за емоционалното, психическо и дори физическо здраве на едно дете да бъде отглеждано при подобни условия. Особено дете, живяло в държавна институция. Така че, моята категорична позиция е срещу осиновяването на деца в хомосексуални бракове, двойки и дори от един осиновител с подобна ориентация….

В защита на «най-добрите интереси» на всяко едно дете!