Вчера разбрах какво се е случило с едно от нашите деца в Доганово :( Тя тъкмо навърши 18 години и е трябвало да напусне дома. Изпратили са я в една организация, която предлага двугодишна програма за деца излизащи от домовете, но там момичето останало само месец и след това решило да "пристане" на .. някакъв тип от селото /Доганово/. Опитвали са се да я разубедят- директорката на дома и нейната родна леля, чиито 2 дъщери също са в дома (!!), но тя искала да остане.. След доста малко време вече е разбрала какво всъщност значи това "оставане"- сега не я пускат да излиза и доколкото разбираме, я тормозят и е като затворничка. Въпросният и "възлюбен" е от местното ромско население, което живее по техните си обичаи.. Преди да реши да я "вземе", се кълнял във вярност на друга девойка от дома, по-малка..
Кажете ми какво може да се направи?
Според хората запознати отблизо със случая, девойката си "била такава", видиш ли- неспасяем случай..Но факт е, че ВСЕКИ минава през фазата на "неспасяем" в един или друг момент.. Тогава е важно как е работено с този човек ПРЕДИ това, кой застава до него в този труден период и... какво отношение получава довчерашното дете и днешен млад "самостоятелен" човек..
Дали ако това беше ТВОЯТА дъщеря би махнал с рька и би казал: "ами, няма смисъл, тя е на 18, сама си решава.. Ще дам шанс на друг, който повече го заслужава.."? Това, че родната и майка горе-долу така е направила не е ПРИМЕРЪТ, който и всички други да следват си мисля..
Какво щеше да стане ако:НЕ БЕШЕ ИЗОСТАВЕНА? Или:
1. вариант: Тя беше осиновена и отгледана в семейство, което я обича?
2. в-т: беше отгледана в приемно семейство, което я обича?
3. в-т: дори и в институция, тя беше получила внимание и грижа на индивидуално ниво?Ако някой беше отделил време да я опознае като ЧОВЕК и да и помогне да порасне? Ако някой и беше казал, че тя МОЖЕ да УСПЕЕ, че има шанс за различен живот, пълноценен? Ако някой и беше показал ВЪЗМОЖНОСТИТЕ пред нея и и беше гарантирал своето приятелство, така че тя да не се чувства сама, изплашена и в безизходица, че няма къде да отиде след дома? Ако някой...и беше дал ШАНС!!
Разбирам, че много хора биха ми казали, че мисля твърде субективно и реалността е друга, ще ме обвинят, че не я "познавам"- че тя си е..такава..и нищо не би могло да се направи за нея.. Е, простете ми, че не искам да се возя в този удобен влак на утеха на собствената съвест!!
Да, със сигурност всеки в тази история е направил .. всичко, което е можел според силите си.. Но ето резултатът- той не е добър!
СИСТЕМАТА НЕ РАБОТИ!! Сбъркана е от самото начало! Затова каквото и да правиш вътре в нея, усилията ти просто са обречени на неуспех!! Понеже системата е осъдила тия деца от самия момент, в който им е ударила печата "ИЗОСТАВЕН".. Както една директорка на ДДЛРГ каза преди време: "това са ДЪРЖАВНИ деца", а знаем колко се милее и пази държавното в България, нали?
Но нито едно дете НЕ Е държавно!! Кога ще почнем да ги ценим? Кога ще започнем да ценим ЖИВОТА?
Оставям настрана "мненията" на държавните и неправителствени експерти и служители, и си представям следната МНОГО ВЕРОЯТНА картина на събитията- през очите на самото момиче:
Когато е била малко дете: "Мама ме остави, сигурно защото не съм добра и съм направила нещо лошо..= аз съм лоша, не мога да успея"
Като ученичка: "явно съм глупава, затова не се справям...ами да, ако бях по-добра, нямаше да ме оставят, но аз съм си такава- не мога да успея, затова съм тук.." Резултатът е, че девойката ЕДВАМ завършва осми клас...
Като тийнейджър: " абе ясно, че не ме бива с ученето, глупава съм, лоша съм..ама поне да се забавлявам.."
След още малко: " ее, може да не ме бива с ученето, ама момчетата ме харесват, и то не само тия от дома, а и онези- нормалните.." Спор да няма, едва ли някое момиче от дом си дава сметка колко НЕнормални има и извън домовете..
На 16-17 : "абе зарежи го ученето! То е ясно, че няма да успея там..Ще си търся някаква работа, да мога да си изкарвам пари за дрехи и т.н., ще работя малко и ще се забавлявам много.., аз СЪМ ценена- виж го "някой си" как ме гледа.. И еди кой си също ме харесва.."
И..18: "вече не мога да остана в дома", "майка ми не ме иска, не иска и да чуе за мен и ми каза сама да се оправям", "с това едвам избутано средно образование къде ще си намеря работа и каква работа?" "кьде ще живея?" "Нямам кой да се погрижи за мен"В същия момент "ме пращат на някакво място с непознати хора, като не ме взимат на море с другите - което = наказание, понеже така постъпват с ЛОШИТЕ в този дом.. Само дето няма да ме вземат обратно като се върнат от морето, понеже трябва да напусна дома..На новото място ме уверяват, че мога да остана, нещо за 2 години говорят, но има условия..а аз.. винаги се провалям и сега сигурно няма да се справя- с работата, домакинството.. НИКОГА не съм живяла така..И сигурно скоро ще ме изгонят.. и тогава- къде ще отида?"
И така идва великата идея да ... "пристане" на един от онези, дето са я задявали доскоро, нищо, че е бил гадже на друго момиче.. важното е, че ще има къде да отиде и ще е малко или много на познато място- близо до ЕДИНСТВЕНИЯ дом, който е имала и до единствените приятели и ..семейство, които е имала.. Е, разбира се, без да си дава сметка, че това решение е продиктувано от незрялост и страх, много страх и че ще има НЕОЧАКВАНИ последствия.. В нейните очи този тип я е харесвал и я е "оценявал"- нея самата- нещо, което никой до този момент не е правил.. А че това не е истина е друг въпрос...
Няма коментари:
Публикуване на коментар